Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Не стигат парите за?! Защо Горанов тегли нов дълг за 2.2 милиарда лв. за ЧНГ?
Финансовият министър Горанов е записал в подготвения и внасян от него нов бюджет на държавата през следващата година да поемем над двойно по-голям нов дълг от тазгодишния от 1 милиард лева. В публикувания неотдавна за обществено обсъждане проектозакон се предвижда таван от 2.2 милиарда лева за емитиране на нов публичен заем, включително и на външни пазари, съобщава Сега. В закона за бюджета за тази година бе разписан таван за държавния дълг от 1 милиард лева, но само на вътрешния пазар. Този лимит бе достигнат в края на септември, като парите бяха предназначени за плащане на новите американски изтребители, нищо че от друга страна точно 2,2 млрд.лв., колкото кабинетът обяви, че стрували, „се изпариха“ от бюджетния излишък. Досега така и никой, най-малко финансовият министър, не е обяснил какво точно е сторено с нашите пари на данъкоплатци. Само напомняме, че с лихвите и сроковете на изплащане, тазгодишният дълг ще ни струва още над 100 млн.лв. лихви към милиарда. Към 2-та милиарда догодина – 300 млн.. А тогава нямаме да купуваме самолети. За какво ли са ни парите?
Решението за поемане на нов дълг е изненадващо, тъй като за 2020 г. бюджетът най-после е разчетен без дефицит. Такива са обявените намерения на финансовото министерство и за бюджетите за следващите две години. Не се и очакват огромни еднократни разходи от рода на тези за изтребителите.
В обясненията на средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектозакона за бюджета, е записано, че за 2020-2022 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг на пазара на държавни ценни книжа в обеми, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия период. Целта е във фискалния резерв да се наберат около 1.8 млрд. лв. към края на 2022 г. Те трябва да осигурят необходимите средства за погасяване в началото на 2023 г. на емитираните през 2016 г. еврооблигации (2.2 млрд. лв.). Но 2023 г. е цели три лета след 2020 г. и това няма как да бъде оправдание. Още повече, фискалният резерв е над 5 млрд. над минималния си задължителен обем от 4,5 млрд.лв. и може да се справи с безлихвено финансиране на тази операция от собствените си средства, пресмята 19 минути.
Така например след вдигането на минималната заплата с 50 лв. до 610 лв. от началото на 2020 г. се очаква нарастване на приходите от социалноосигурителните вноски с 216.9 млн., а на подоходните данъци - със 70 млн. 10-процентният ръст на бюджетните заплати, в това число и 17-процентното увеличение за възнагражденията на учителите, ще осигури нарастване на социалноосигурителните вноски с 297.2 млн. лв. и на подоходните данъци с 88.6 млн. лв. Не е помислено само кой ще плаща тези пари, защото 10% административни скокове на минималната работна заплата оставят без перспектива важни за икономиката ни бизнеси като шивашката индустрия например с нейните много десетки хиляди работници.
От тол такси догодина се предвиждат постъпления за 450 млн. лв., но същата сума е описана и като разход. Вероятно причината е, че кабинетът вече обеща предварително почти 1 млрд. лв. от бъдещите постъпления на тол таксите за строителство на пътища. За поредна година в приходната част на бюджета са заложени и постъпления от бъдещата концесия на летище София - за 2020 г. са планирани 660 млн. лв., а през следващите две години се очакват по още 200 млн. лв.
В сравнение с тазгодишния бюджет разходната част през 2020 г. ще нарасне по-скромно. Над 1 милиард лева е ефектът от завишените бюджетни заплати, а 300 млн. лв. са изместени разходи, нереализирани през 2019 г.
10-процентният ръст на бюджетните заплати и увеличението на минималната работна заплата ще струват на данъкоплатците 624 млн. лв. допълнителни разходи в бюджета. Увеличението на учителските заплати със 17% ще добави 360 млн. лв. към сметката, която всички ние ще трябва да платим, за да зарадваме 150 000 работещи в образованието – не само преподаватели, но и чистачки, секретарки, портиери. Никой обаче не иска и при третия скок на учителските заплати онези над 80% от тях, които нямат интернет умения, да вземат най-накрая да ги придобият. Така българските деца изостават в развитието си и неслучайно показват над 40% функционална неграмотност – рекорд за ЕС.Разходите за образование догодина нарастват с 610 млн. лв. За здравеопазване са предвидени 500 млн. лв. повече. Това става за трета година, а проблемите с дълговете на болниците и на Касата към чуждите клиники се умножават, което е истинско предизвикателство за всеки математик.
Планираните капиталови инвестиции в държавния бюджет са за 2.8 млрд. лв. - колкото тази година, ако се изключи инвестиционният разход от 1.8 млрд. лв. за сделката за изтребителите, заради която бе актуализиран бюджет 2019, а дефицитът бе завишен от 0.5% на 2.1%.
Догодина се очаква икономически растеж от 3.3%, което означава 8,144 млрд. лв. по-голям БВП - общо 126.8 млрд. лв. За поредна година основен двигател на този растеж се очаква да бъде повишеното вътрешно потребление и свързаният с това засилен внос.
Източник/ци: https://19min.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!