Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Нафталинът - враг на програмираната клетъчна смърт
В живота на организма често се случва по една или друга причина тялото да не се нуждае от дадени клетки. Причина за това може да е например фактът, че те са остарели или болни. За да може организмът безболезнено да се отърве от нежеланите клетки, той просто ги принуждава да се самоубият. Процесът се нарича програмирана клетъчна смърт или апоптоза.
Името програмирана клетъчна смърт навява асоциации с компютърна програма. Апоптозата е наистина много подобна - това е алгоритъм от молекулни процеси, задействането на който води до смъртта на клетката. Програмираната клетъчна смърт е нормален процес в организма, който позволява поддържането на жизнените функции.
Например при оформянето на ръката в ембрионалното развитие, много клетки трябва да бъдат премахнати, за да се отделят пръстите един от друг - тук е мястото на апоптозата. Когато някоя клетка започва да се дели бързо, без това да е нужно за организма, тя получава необходимия сигнал, който активира алгоритъма за самоубийство - клетката умира, а организма избягва риска от появата на тумор. Апоптозата е много сложен процес, в който участвуват различни белтъци и други сигнални молекули. Една клетка може да бъде тласната към апоптоза по различни начини. Обединяващото звено между различните апоптозни процеси е белтъка каспаза. Дефекти в този ензим често се свързват с появата на тежки заболявания, какъвто е рака.
В последния брой на едно от списанията на Nature, биохимикът Донг Ксу от Университета Колорадо публикува интересно изследване за връзката между каспазата и нафталина! Откритието си Ксу направил случайно, докато се грижил за лабораторните нематоди - червеи от рода Caenorhabditis elegans, използувани като опитни животни. За да предпази нематодите от появилия се в лабораторията мухъл, Ксу поставил край развиващите се яйца от червеи топчета нафталин. В хода на работата си забелязал, че ембрионите на нематодите не се развиват както трябва. За да разбере какво точно се случва, Ксу решил да анализира ефекта на нафталина върху яйцата. Когато ги поставил върху тънък нафталинов филм, минимум една клетка от всяко 5то яйце отказала да премине към програмирана клетъчна смърт.
Последвалите експерименти показали, че нафталинът оказва влияние върху ензима каспаза и води до подтискане на процеса на апоптоза, което в резултат води до оцеляването на клетки, чиято съдба е била да умрат. Логично е да се предположи, че този ефект на нафталина може да доведе до появата на рак. Интересно е да се отбележи, че нафталинът води до пълното подтискане на активността на каспазата не само на при нематодите, но и при човека- т.е.ефектът на миризливия химикал, който ни пази от молци не е специфичен за червеите.
Макар учените да не бързат да пренесат резултатите от червеите към човека, данните на Ксу може да спомогнат да се даде задоволително обяснение на факта, че нафталинът предизвиква рак при мишки, а може би и при хора.
Източник/ци: actualno.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!