Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Изказване на Васил Станилов, издател на в. „Про и Анти”

Конференция "9те Коментара"

Добър ден.

Предполагам, че всеки от тук присъстващите е изпитал някаква провокация. Аз съм работил много професии, една от тях във в. „Стършел”. Може би на базата на таза част от професионалните ми занимания, се роди в момента една спонтанна метафора. Комунизмът е като птичия грип. Какво пък толкова, едни прекрасни птички, които чуруликат на клона и какво от това? Трябва ли да се плашим, че ще ни донесат нещо? Комунизмът е започнал точно така, от едни птички, които са чуруликали за всеобщо равенство, благоденствие, изобщо за най-хубавите неща, за които може да мечтае човек. Сещам се, че дори българските комунисти са ги наричали чучулиги. Това е било мода, носели са широкополи шапки с хубави червени връзки, изобщо е било едно много красиво модно преживяване.

Хубаво е, че днес сме се събрали тук, за да говорим за тези неща. Мисля обаче, че споровете ни са за душите на младите хора – да не бъдат заразени от този „птичи грип”. Според мен има опасност това, което е вложено от 1944 година насам, да остане и да продължи да се развива. Аз от това се страхувам и искам това да изчистим. Естествено, че обществото ще се люшка според общата нагласа на българското общество. Но г-н Томов (обръща се към гост в залата), който съм гледал по много телевизии, внушава сладкогласно едни опасности, които размиват според мен истината – че ние сме пострадавши от един определен режим. Оттук нататък това, което става не е нито демокрация, нито нещо друго, защото това, което се случи на 10 ноември 1989 година в никакъв случай не бе по-различно от един преврат, в който старите направиха салто, преобразиха се и отново стъпиха върху парите и властта. Това, се страхувам, че не може да се осъзнае. Ние все още не можем да говорим за демокрация в България.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!