Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Китай: не вярвайте на сензацията

700 милиона живеят с по-малко от два долара на ден. Повече от 15 000 души умират на година от промишлени злополуки. Милиони работят по 60-70 часа на седмица, получават по-малко от минималната работна заплата за страната, и живеят по 20 души в спални помещения. Неравенството се увеличава, а новите безработни в страната са почти толкова колкото са тези в цял свят взети заедно.

Подобна статистика обикновено не се свързва с думата  „чудо”, но в случаят с Китай в сянката на неговата сензация стоят точно такива факти. Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU) излезе с нов доклад, озаглавен "Чие чудо? Как китайските работници плащат за своя икономически бум", който разбива мита, че всеки е победител в Китай при прехода му от дремеща провинциална икономика към световна, манифактурна суперсила. 

Издаден непосредствено преди министерската среща на Международната Търговска Организация (WTO) в Хонг Конг, докладът показва, че икономическият успех на Китай е за сметка на незачитане на собствения му народ, за мнозинството от които нещата се влошават главоломно. Неравенството в Китай се задълбочава с най-бързите до сега темпове, а тенденцията му на социално отчуждаване е безпрецедентна за историята на страната. Неговата по-нататъшна интеграция с WТО рискува увеличаване на метеорния му скок в неравенството.   

"Повечето хора изглеждат твърде заслепени от икономическите успехи на Китай за да видят тъмната страна на въпроса. Собствени вътрешни проблеми, като търговски дефицит и загуба на работни места поради евтиния китайски внос, замъгляват евентуално съществуващи в международната общественост съмнения, за това как китайските компании са в състояние да произвеждат DVD-плейъри, които да се продават за по-малко от 50 щатски долара. Този доклад хвърля светлина върху успехите на Китай, като разкрива, че те се дължат главно на репресията и експлоатацията на собствената му огромна армия от работници", каза Гай Райдер, Генерален Секретар на ICFTU.

Докато растежът се увеличаваше и износът процъфтяваше в Китай, същото ставаше и с неравенството и броят на новите безработни. Експлоатацията и потискането на работната сила в страната донесоха нарастващ социален смут, поставящ бомба със закъснител на бъдещия му просперитет.  

Направените главни открития в доклада са:

- Китай все още си проправя пътя към успеха с пото-продаващи усилия, базирайки своята конкурентност на ниски заплати и експлоатация на работната сила, която не е представяна от никой.  

- Китай има може би толкова нови безработни, колкото и останалата част на света взети заедно. За да може да спре това увеличаване на безработицата до несъстоятелни нива, Китай ще трябва да създаде 300 милиона нови работни места в следващото десетилетие.

- Успешното преодоляване на бедността в Китай от началото на 1980-те години изпадна в застой през 1990-те и новото хилядолетие. Този риск се увеличава със задълбочаване на интеграцията му с WТО. От момента, в който Китай започна да разширява износа си, до сега няма забелязана положителна корелация между нарастващата му международна търговия и заличаване на бедността му.

- Китай се продава по пътя към върха в ранк-листата на световните износители, но заедно с това той продава и прогреса на собствения си народ, мнозинството от които ще загубят от по-нататъшната му търговска либерализация. Над три четвърти от провинциалните му домакинства, или мнозинството от китайците, се предвижда да загубят приходите си в периода на 2001г.–2007г.

- Китай преживява скок в неравенството, създавайки не ‘една страна - един народ’, а печеливши и губещи, с различия в стандарта на живот както в градовете и провинциите, така и между тях. Разликите между най-богатите и най-бедни части на страната са повече от десетократни, като количеството на провинциалните преселници, които живеят като нелегални чужденци в собствената си страна, непрекъснато се увеличава.

- Ръководителите на Китай се намират в безизходното положение, където от една страна се опитват да упражняват социален контрол посредством забраняване на работниците да се организират в независими търговски съюзи,  а от друга наливат масло в огъня на социалните вълнения и безредия, като подтискат осмелилите се да протестират срещу това положение. Данни за проблеми като работодателството и масовите протести са държавна тайна, а всякакви действия от независими работници се считат за заплаха на националната сигурност и интересите на държавата. Този подход не прави нищо друго освен да разпалва анти-авторитаризъм и гняв, които всъщност управляващите се опитват да предотвратят.

Издаден в навечерието на Международния Ден за Човешките Права, този доклад е и напомняне, че правата на работниците в Китай са също и човешки права, и че те биват редовно нарушавани.

"Китайските работници са лишени дори и от най-елементарното полагащо им се право на  достоверно представяне. Те бяха ограбени от правото си на организиране в независими съюзи, и по този начин бяха оставени като ранена плячка на инвеститорите, които се стремят да изстискат от тях повече работа за по-ниско заплащане."

"Китай може да е на път да се интегрира със световната икономика, но е все още далече от пътя към демокрацията. С увеличаване на участието си в глобалната търговия, фокусът на Китай трябва да бъде насочен към почитане на основните човешки, социални и политически права на населението му. Докато Китай не направи това, той никога няма да бъде ‘чудо’ за собствения си народ.".

Източник/ци: ICFTU

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!