Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Комунизмът контролира съзнанията на китайците и в чужбина

„Не трябва. Това е лошо. Не иска. Не. Лошо е, не иска”, повтаря на развален български език китаец на около 25 години. Младежът току-що е слязъл от нов автомобил, с който е докарал негов сънародник на около 40 години. Докато по-възрастният мъж отключва вратата на бяла сграда, на вторият етаж на която се виждат надписи на китайски език, младежът упорито отказва да вземе книжката на китайски с „Деветте коментара”.

Случката става пред християнската китайска църква в столицата на България София. Оказва се, че там всяка неделя се събират живеещи в града китайци, а проповедите на отчето се превеждат от български.

Докато чакаме с коментарите в ръце да се появят миряните, забелязваме друг китаец, минаващ по улицата. Вместо да откаже подадената му книжка, както младежът, той я сграбчи побеснял и в изблик на гняв демонстративно я разкъса на парчета. Обезумял, мъжът посегна и към останалите материали с историята на комунистическата партия в Китай, които държахме. Тъй като не успя да ги вземе, той вдигна от земята вече накъсаните парчета и продължи да ги разкъсва и да ги разхвърля на улицата.

Подобна случка изглежда доста неестествено, предвид факта, че раздаването на безплатни материали в България се е превърнало в ежедневие. Друг е въпросът, на какво се дължи подобно бурно, неконтролируемо и агресивно поведение от страна на китаеца.

Книгата съдържа публикуваните от международната медия Epoch Times „Девет коментара за комунистическата партия”, в резултат на които от декември 2004 г. досега над 5.5 милиона китайци са се отказали от членството си в партията. Те са забранени в Китай, а китайските дипломатически мисии по цял свят работят за ограничаване на разпространението им. Дори се говори, че китайското правителство разпространявало фалшиви коментари, за да прикрие истинските факти, изложени в оригинала.

Китайците по цял свят отказват да вземат предлаганите им коментари с думите, че това е нещо лошо, че ако ги вземат животът им ще е застрашен, че написаното в тях не е вярно и че не ги искат. Под повърхността обаче думите им имат съвсем различно значение. Те не са думи, идващи от свободомислещ човек, който сам преценява какво да вземе, прочете, направи или осъзнае. Това е типично поведение на хора, обременени от комунистическата партийна култура, насаждана в съзнанието им от ранно детство. Те са възпитани да вярват, че само това, което партията каже, посочи или направи, е правилно, а всичко различно е против нея. Манипулирането на съзнанията на китайците от комунистическата идеология е довело нацията до състояние на вечен страх, параноя, отчуждение, незачитане на семейни и обществени ценности, недоверие, правене на всичко в името на благоденствието на партията, както и за спечелване на благоразположението й, за да извлекат личен интерес. Подобно поведение е лишено от свободен човешки разум и изобщо от човешки характеристики. И ако това е нормално в Китай, то в една демократична държава, каквато е България, не би трябвало да се случва. Не случайно България отхвърли комунистическата диктатура още преди 16 години и пое по пътя към Европа. И може би затова е непонятно, че в страна като нашата, един китаец си позволява да се държи по този начин, който ясно показва какво е направила комунистическата партия със съзнанията на китайския народ и как контролира дори китайците, живеещи в чужбина.

В този смисъл опитът с раздаването на коментарите пред китайската църква в столичния квартал, бе много показателен. Въпреки очакванията ни да срещнем духовни хора, съпричастни към християнските, а и изобщо към общоприетите човешки ценности, ние се натъкнахме на грубост и агресивност. Китайците пристигаха пред църквата с модерни коли и отказваха да вземат подадените им коментари. Един от тях все пак прибра книжката, но не след дълго китаецът, който разкъса демонстративно коментарите по-рано, се появи отново крещейки, късайки и хвърляйки книгата, която беше взел новодошлият - „Махайте се оттук”, „Не може...”, тропаше с крак обезумял китаецът. Това възмути силно възрастни мъж и жена, които минаваха по улицата. „Какво крещиш, какво искаш?! Дръж се така в Китай”, реагира мъжът, а жената добави „Като иска да се фука, да си ходи в Китай”. После двамата продължиха да коментират ненормалната му постъпка, докато се отдалечаваха по улицата ядосани. Подкрепата им ясно показва разликата в мисленето, поведението и културата на общуване между хората, живеещи в демокрации и обременените от комунизма китайци.

Човек от квартала, на който обяснихме какво представляват „Деветте коментара” изказа предположение, че едва ли някой от идващите за християнската проповед ще вземат даваните им материали, тъй като било много вероятно църквата да се спонсорира от китайското посолство в София.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!