Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кога ще падне червената стена на Китай?
Държавният глава на Китай на посещение в Германия
На 10 ноември китайският президент Ху Цзинтао пристигна в Германия на официална визита. Наред с дискусии за германската икономика с бившия канцлер Герхард Шрьодер, ще бъдат водени разговори и относно бъдещето след избирането на Ангела Меркел за нов канцлер.
Германо-китайските отношения преминават отвъд политическото и икономическо състояние, защото точно преди 16 години, през нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 г., рухна Берлинската стена. Китайски експерти предвещават колапс и на “Червената стена” на ръководството на китайската комунистическа партия (ККП) в близо бъдеще. Поради растящия брой на оттегляния от ККП се налага аналогията с падането на Берлинската стена.
Само преди няколко месеца – април тази година - Герхард Шрьодер направи опит да тръгне срещу волята на всички германски партии и да свали оръжейното ембарго наложено върху Китай. Дори членовете на Социалдемократическата партия, в която членува Шрьодер, го обвиниха в липса на етика в търговията.
‘Външна политика, която се гради върху ценности’
Обикновено на Шрьодер приписват здравите икономически връзки със сегашния китайски комунистически режим. Само по време на последното му посещение Китай е закупил от Германия 23 самолета Airbus, 180 дизелови локомотива и оборудване. Според твърдения на външното министерство германо-китайската търговия процъфтява, а износът на Германия в Китай е нараснал в проценти с двуцифрено число. След 1999 г. Германия е най-големият инвеститор в Китай, макар това да не говори нищо за печалбите.
Малко преди визитата си Ху обяви сключване на договори със Siemens на стойност 1 милиард долара. Но никой не знае със сигурност дали тези договори са сключени.
Позицията на бъдещия канцлер Ангела Меркел спрямо Китай е все още неясна. Въпреки това тя обяви, че “Искаме външна политика построена върху ценности”. На 10 октомври 2005 г., когато бе оповестен избора на нов канцлер на Германия, Меркел заяви, че по отношение на търговията с Китай тя ще продължи следва сегашната политика и ще постави иконмическите отношения с Китай висш приоритет.
Сходства с миналото
В исторически план също е налице особена връзка между Германия и Китай: сегашната ситуация, според специалисти, е съпоставима с падането на Берлинската стена преди 16 години. По това време никой не вземаше на сериозно нейното рухване, както обединението на Германия.
Първият пробив в Желязната завеса беше направен на 27 ‘ни 1989 г. в района на Оденбург (Сопрон) от Алоис Мок, тогавашния външен министър на Австрия, заедно с унгарския си колега Дюла Хорн. През лятото и есента няколко вълни групи хора прекосиха границата и се установиха в западната част на страната. Окончателното отваряне на границата между Австрия и Унгария на 11 септември 1989 г., а само за един ден близо 15 000 източни германци доведе до политически срив на Източна Германия. Все повече хора искаха да избягат на запад и накрая пътищата вече не можеха да ги поберат. До момента на падането на стената на 9 ноември, повече от 220 000 души бяха пристигнали в Западна Германия.
Оказа се, че по-малко от 1,5 процента от населението, което се надяваше на политическа промяна, беше достатъчно, за да подкопае бившия комунистически режим. Текущата ситуация в Китай е много сходна със ситуацията в Източна Европа по онова време: те също имаха “пробив в системата”, макар този факт често да убягва от вниманието. Зад твърденията за “икономическо чудо” и лъскавата фасада на огромни градове като Пекин и Шанхай, оттеглянията от ККП и свързаните с нея организации бавно, но сигурно унищожават комунистическия режим.
Сега ККП е в пристъп на паника. Това стана ясно, след като бяха оповестени тайни документи, идващи от най-висшите кръгове на правителството. Дори централните власти в Пекин знаят, че нито “движението за запазване на прогреса”, нито каквито и да е принудителни мерки срещу масовите оттегляния могат да спрат разпадането на ККП – особено след като никой във висшите кръгове на партията вече няма комунистически цели. След кръвопролитията на площад Тянанмън през 1989 г.китайският народ изгуби надежда, че комунистическата партия може да се промени. Днес те се оттеглят от ККП – в сърцето си и публично. Нещо повече, две трети от населението е застрашено от разрастваща се бедност и в отговор организира протести и обществени вълнения.
След публикуването на “Деветте коментара за комунистическата партия” на 18 ноември 2004 г. над 5,5 милиона суши са се отказали от ККП посредством сайта на Epoch Times. Заради Интернет блокадата и ограничения достъп до информация в Китай, истинският брой на оттеглянията е със сигурност далеч по-голям.лавината от 20 000 декларации на ден лесно може да достигне няколко милиона и тогава ККП ще се разпадне отвътре. Както беше с Берлинската стена, точната дата на това събитие ще знаем едва когато то вече се е случило.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!