Следвайте "Буднаера" в Телеграм

За да изчезнат лагерите в Китай, трябва да изчезнат лагерите от мисленето на китайците

Депутатът от Съюз на демократичните сили Христо Кирчев* в специално интервю за „Епок Таймс”

Г-н Кирчев, с какво свързвате датата 10 ноември?

- Това беше една от най-емоционалните дати в моя живот. Дата, която промени не само живота на семейството ми, но и мисленето ми, тъй като до тази дата аз отричах изцяло тоталитарната система. Антикомунизмът, който бих нарекъл влага, беше това, което ни събираше. Когато тази влага позасъхна всичко взе да се разпада. Оказа се, че всеки е искал различно нещо от промяната. Оказа се, че ние сме били наивни като антикомунисти. Не бяхме имали досег до властта преди това, не познавахме народопсихологията и не знаехме какво всъщност иска народа. Оказа се, че българинът има много силно влечение към лявото. Може да отрича комунизма, но си иска социализма. С времето тези, които бяха истински антикомунисти, напуснаха страната. Тук останаха хора, които по различни причини – физически, психологически фактори или заради манталитет, им допада живота в страната. Не казвам, че навън е рай, но България през тези години се оказа блато за предприемчивия човек.

Сега, 16 години след отхвърлянето на комунистическия режим може ли да кажем, че България е демократична държава?

- В известен смисъл да, защото тук съществува многообразен печат. Не може да го наречем свободен, той не е такъв дори и в Америка, но е многообразен, тоест всеки, който има желание и средства може да публикува мислите си, което не е малко. Появата на такъв многообразен печат обаче говори, че в България до голяма степен съществува и слободия. В нито една цивилизована демокрация няма толкова много жълта преса. А знаем, че предлагането е според търсенето. Това показва, че българинът не е склонен да чете политически и икономически анализи, а го интересуват клюките и интригите, несериозните неща. Той чете вестници, които се купуват на грамаж хартия и не носят никакво информационно и морално удовлетворение. Сериозните списания нямат аудитория, което говори колко сме неподготвени за истински свободната преса. Печатът е отражение на манталитета на нацията.

Но, както Вие сам казахте, свободата (слободията) на печата, сама по себе си не означава, че в страната има демокрация?

- Разбира се. Демократичната държава може да се определи много просто дори с две думи – ред и законност. Много е важен моралът, който съществува в една демократична държава. Обикновено в държави с протестантска и католическа вяра, демокрацията е много силно развита. Например в Холандия, която е изключително свободна държава, католиците са много консервативни, много държат на морала и семейството. Иначе, когато отиде човек в Амстердам вижда гей-баровете, червения квартал и цялата лична, индивидуална свобода на човека, която може да съществува в една държава. Това не прави Холандия недемократична държава, а напротив. Но там има ред, дисциплина и законност.

Може ли да се нарече реставрация на комунизма поемането на властта в България от тройната коалиция, след парламентарните избори през лятото, начело на която стои БСП?

- Все пак в една държава като нашата има свобода на избора. Този кабинет не го е реставрирала съветската армия, а българският вот. За нас, десните, вотът беше такъв, колкото и да не ни харесва. Не можем да кажем, че в България е имало инвазия и някой е наложил режима „Станишев”.

Но, ако желанието на българите е такова, означава, че и мисленето им...

- ... е ляво. Искат ляво управление. Искат протекции от държавата. Едно пазарно общество е по-малко държава и повече гражданско общество и средна класа. А хората в България си искат ляво управление.

Но това означава, че хората все още са обременени с бившите комунистически идеи.

- Разбира се. Нашето поколение израсна с маркс-ленинските кръжоци. По какво да се различава? Виждам редица антикомунисти, които в проявите са точно комунисти.

Не се ли притеснявате, че дясното в България е прекалено раздробено, за да бъде силна опозиция на такива леви процеси?

- Първо да помислим какво е дясното в България. То трябва да бъде подчинено на една обща визия за дясното – по-малко държава, ненамеса в живота на личността, държавата да задава параметрите на живота в обществото, но не да се грижи за отделния човек, както повечето българи искат. В държавите с дясна ориентация и пазарна икономика, човекът си търси място на пазара на труда, събира пари за здравеопазване и образование. При нас няма готовност за тези неща. Разпределението на националното богатство след промените стана по един отвратителен начин. Нямаше равен старт и хората вероятно заради това са толкова обезверени. При комунизма всички бяха еднакво бедни. Друг е въпросът в чии ръце отиде богатството...

В чии ръце отиде?

- В ръцете на бившата номенклатура и бившите милиционерски велможи.

Запознат ли сте с комунистическия режим в Китай?

- Да. Понеже китайците са огромна вселена от хора, възприеха системата една авторитарна партия да остане да управлява и постепенно да отпуща процесите, за да не се получи взрив. Ако оставиш такава общност, която е една-пета от населението на света, на произвола на съдбата, може да стане експанзия по целия свят. Въпросът не е просто да кажеш, че от утре тези хора са политически свободни и да настане тотална слободия, каквато и тук наблюдаваме в някаква степен. Те имат ли опита, закалка, морал да се грижат сами за себе си в подобно демократично общество. Това са много бавни процеси. Като изключим по-силните бизнес райони покрай морето, хората в Китай все още живеят с един долар на ден. Не може само духа, религията да крепи цялото общество, в което живеем. Има материализъм посредством който живее обществото. Такава промяна на режима може да стане само постепенно.

Но по отношение на безпрецедентното нарушаване на човешки права в Китай, смятате ли, че международната общност би могла да помогне и как?

- Не съм толкова добре ориентиран по отношение на нарушаването на правата на хората. Но за да изчезнат лагерите в Китай, трябва да изчезнат лагерите от мисленето на китайците. Навремето сталинизмът роди най-жестоките лагери и това беше мисленето на хората.

_____

* Христо Кирчев е роден на 29 септември 1944 година в Добрич. През 1989 година става един от основателите на СДС във Варна, а по-късно е кмет на града два мандата поред и лидер на местната централа на синята партия. Избран е за депутат в 39-то и 40-то Народно събрание. В момента е народен представител и заместник-председател на парламентарната група на ОДС.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!