Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Бягане от Китай

Уолстрийт Джърнъл - Азия

Редакционна преоценка и становище

Последните новини от Китай са, че въпреки чупещия рекорди икономически растеж, животът все още е тежък и дори част от елита сред държавните дипломати биха избягали зад граница, ако им се отдаде възможност. Това твърдение не идва от организация за защита на човешките права или протайванско лоби. А направо от устата на един от най-важните пекински дипломати - китайският посланик в Австралия - Фу Иинг. 

Вбесен от отказването на базирания в Сидни дипломат, Чен Уонглин, която разкри как персоналът му е шпионирал деятели на Фалун Гонг и групи на местн a та китайска общност, посланик Фу предупреди миналия четвъртък, че ако Австралия позволи г-н Чен да остане на нейна територия, ще "отвори вратите" за вливане на много повече хора. 

В търсене на начини да заклейми г-н Чен като икономически имигрант, обвинявайки го в лъжа, за да остане с 27 пъти по-голям годишен продукт на глава от населението от Китай, посланик Фу несъзнателно ни припомни колко много още трябва да извърви Пекин, за да се възстанови от икономическата разруха, нанесена предишни десетилетия от комунистическото управление. Разбира се, дългата, гневна реч на посланик Фу, пропусна бремето на китайския народ вследствие на продължително политическо подтисничество  - истинската причина, поради която китайците продължават да се отказват от страната си.  

Но това нямаше значение. Тъй като Китай много често се осланя на заплахи, това допринесе до противоположния резултат: ден по-късно австралийското правителство обяви, че г-н Чен ще може да остане в страната като постоянен гражданин. 

Това подбуди нови гневни речи от страна на китайските представители. В изявление от вчера, генералното консулство в Сидни, където г-н Чен е работил, намекна за отмъщение, засягащо бързо нарастващите търговски връзки. Както и че случаят може да окаже влияние на „здравословното развитие на китайско-австралийските взаимоотношения”.  

Пекин е разгневен, защото е мислил, че икономическата карта означава, че държи Канбера (столицата на Австралия) в ръцете си. Сигурен американски съюзник по повечето въпроси, Австралия се разколеба, когато нещата опряха до Китай – по времето, когато кабинетът на премиер-министъра Джон Хоуърд търси начин да уговори свободно търговско споразумение с Пекин, където е инвестирало значителен политически капитал.  

В контраст на САЩ и Япония, Канбера остана мълчалива по време на неотдавнашните усилия на Европейския съюз да вдигне своето оръжейно ембарго на Китай. Миналата година министърът на външните работи Алексабдър Доунър използва визитата си в Пекин да предупреди Вашингтон да не допуска, че Австралия би помогнала в защитата на Тайван в случай че бъде атакуван от Китай.  

Но каквато и да е първоначалното й колебание (Канбера отхвърли първата молба на г-н Чен за политическо убежище и се свърза с китайските представители, за да потвърди неговата идентичност), никога не е имало такава перспектива от страна на една толкова силна демокрация да изпрати обратно на репресии отказващ се от страната си дипломат. Острата реакция на Пекин привлича вниманието към най-сериозните обвинения на г-н Чен - неговите колеги дипломати са въвлечени в три отвличания в Австралия, включително отвличането и връщането обратно в Китай на сина на избягал китайки служител – които е необходимо да бъдат разследвани.  

Предупреждението на посланик Фу също носи привкус и на глупави расистки полутонове. Повдигайки въпроса за "масовото вливане на китайци" тя се поставя в услуга на антиазиатските емиграционни служби, официално защитавани от склонностите на “Партия на една нация” на Паулин Хансън. Историята има дълъг произход, датиращ от времето на предсмъртните дни на съветската империя, когато Пекин разбрал, че трябва да отправи нова заплаха към Запада, което е неотменен интерес на продължителното управление на комунизма в Китай. И така, най-напред изфабрикува образа на нестабилната страна, отприщвайки поток от бежанци, които биха заляли света.

„Колко искаш? Двадесет милиона?” - попитал Дън Кшяопинг по време на посещението си в САЩ през 1979 година. Това че Пекин продължава да се осланя на същият този дух 25 години  по-късно подчертава колко малко се е променил в политически план Китай, въпреки две десетилетия и половина на икономически реформи.

Като изгряваща звезда в китайските дипломатически кръгове г-жа Фу била поощтрена да стане посланик в САЩ  - страната, където има най-много китайци, които сесе отказват от страната си, вземайки америнаско гражданство. Ако тези съобщения не бяха излезли на повърхността вследствие полемиката около неотдавнашните й коментари, тя щеше да види с очите си колко много от съотечествениците й продължават да търсят по-добър живот, свободни от структурите на комунистическото управление.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!