Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Бившата „Държавна сигурност” в България разчиства стари сметки

Още преди повече от четири години, когато бившият български цар в изгнание Симеон Сакскобургготски се завърна от Испания, за да поеме властта посредством създаденото Национално движение Симеон Втори (НДСВ), ситуацията с престъпния свят не бе по-различна. „Показните” убийства ставаха все по-чести, а престъпните групировки преразпределяха пазара на наркотици, оръжие и проституция посредством убийства. Спонсорството на съмнителни бизнесмени не се разследваше от компетентните органи, както и досега, което направи възможно изпирането на милиарди левове, изнесени от страната преди и веднага след промените от 1989 г. Обществена тайна бе, че политическите партии се финансират от различни „бизнесмени”. Бившият премиер и сегашен лидер на Демократи за силна България (ДСБ) Иван Костов, в момента е разследван по случай, обвиняващ го във вземането на 200 000 долара от бизнесмена Майкъл Чорни, който в последствие бе изгонен от България с черен печат в паспорта си. Заместник-председателят на НДСВ и бивш финансов министър, който бе предложен от Сакскобургготски за шеф на Международния валутен фонд – Милен Велчев, както и други двама министри от предишния кабинет, бяха снимани на яхта в Черно море с двама от големите босове на „сенчестата икономика”. Снимките, които жълтата преса публикува, бяха разнасяни и обсъждани включително и от трибуната на Народното събрание, а самите министри признаха за яхтената разходка.

Убийството на банкера Емил Кюлев, за пореден път вся страх и разтърси политическите среди. Още преди години сред народните представители бе разпространен списък с имената на около 160 известни и не толкова известни българи, за които се твърдеше, че ще бъдат убити. Повечето от имената бяха на бивши служители на „Държавна сигурност”, полицията, на различни силови групировки, както и на хора от спортните среди. Сред имената имаше и такива на известни и уважавани бизнесмени, което предизвика съмнение, че списъкът е истински. Спекулациите около него обаче започнаха да се разсейват, след като половина от хората, записани в него, бяха убити.

Когато говорим за тези убийства трябва да споменем и факта, че всяко от тях бе „показен” разстрел. Срещу някои от убитите имаше повече от един опит за покушение, други бяха взривени в заведенията, които държат, а някои – направо разстреляни на улицата пред очите на случайни минувачи и деца. За всеки от убитите бе изнесена информация за сенчестия му бизнес, а случаят му бе свързан с други убийства. Извършителите на показните разстрели не са разкрити и до момента.

Този път обаче бе доста по-трудно за полицията, а и за политиците, да определят смъртта на Кюлев като „показно” убийство за разчистване на сметки, тъй като той бе в реалния, а не в сенчестия бизнес. Според министърът на вътрешните работи Румен Петков (който е заместник-председател на социалистическата партия) "наглото демонстративно убийство на банкера Емил Кюлев цели дестабилизация на страната, удар по държавата и държавността и очевидно кръговете, които стоят зад него, не приемат европейската ориентация на България и се цели възпрепятстване на пътя на България към ЕС". Министърът отрече, това убийство да има нещо общо с извършваните досега, при които „очевидно ставаше дума за тежки саморазправи в организираната престъпност”.

Бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов обаче каза, че "колегите" му от МВР трябва да погледнат доклад на Интерпол отпреди 3-4 години. "В него има неща, които ще им дадат насоки за разследване. Има 2-3 версии, на които съм убеден, че те вече са стъпили. Източниците са външни", заяви Борисов. Според източници от Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) преди години в контраразузнаването е имало разработка по повод питане на чужди служби дали зад граница са били изнесени капитали от фалиралата „Турист спортбанк”, собственост на Кюлев. Проверявани са и връзките на банкера с Майкъл Чорни, с когото навремето имаха бизнесотношения. Бившият вътрешен министър Богомил Бонев пък заяви пред „бТВ”, че в юридическите среди в София се говорело как ден преди убийството било подадено искане за запор на сметките на фирмата "Контракт Кюлев".
Според бившият шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ ген. Атанас Атанасов има връзка между убийството на Кюлев и бившата „Държавна сигурност”. "Мафията, създадена от „Държавна сигурност” сега постепенно избива хората, които изпраха парите й", заяви пред медиите ген. Атанасов, според когото кръгът около Емил Кюлев от така наречения бизнесклуб „Възраждане” е бил легитимиран в публичното пространство от предишното правителство, вместо да се провери откъде са парите им.

Подобно мнение изрази и бившият президент и настоящ лидер на СДС Петър Стоянов, според когото версията за „политическо убийство” хвърля разследващите органи в съвсем погрешна посока. „Когато става въпрос за разследване на такъв тип убийство въпросът е какъв е произходът на първия милион, а не какъв е характерът на бизнеса в последните години от неговото развитие”, заяви още Стоянов.

Методи Андреев, бившият председател на Комисията по досиетата, която трябваше да разсекрети картоните на служители на „Държавна сигурност” и бивши комунисти, прогнозира, че „показните убийства ще продължат”. Според него всичко е започнало с убийството на бившия комунистически премиер Андрей Луканов, което било „началото на последвалата чистка”.

Политическите изявления

Първите реакции по повод убийството на Кюлев дойдоха от Народното събрание. Депутати от всички политически сили изразиха безпокойството си. Председателят на парламентарната група на социалистите Михаил Миков каза, че всяко убийство е лоша реклама за страната, в която е станало. Бившият председател на парламента и депутат от НДСВ Огнян Герджиков заяви, че не може да си обясни защо някой е посегнал на живота на човек, „който през последните години се е постарал да бъде от тези бизнесмени, които развиват нормална икономическа дейност”.

"Днешното убийство на известен български банкер е като илюстрация на всичко онова, което не сме свършили и за което ни критикува в доклада си ЕК", каза председателят на СДС Петър Стоянов.

Депутатът от "Коалиция за България" Добромир Гущеров, който бе приятел и колега с банкера в бизнесклуб „Възраждане”, изрази надежда, че разследването на убийството може да сложи началото на "един друг тип действия на държавата", без да уточни какво точно има предвид. "В случая става въпрос за национално отговорна фигура, за един представител на българското предприемачество от новия период на България", каза Гущеров и добави, че Кюлев е един от хората, символизиращи големия капитал в България.

"Убийството предизвика сериозен шок и загриженост сред членовете на кабинета, още повече че то съвпадна с деня, в който официално ни беше предоставен доклада на ЕК", каза министър-председателят Сергей Станишев, който е лидер на социалистите. Той допълни, че " правителството не може да стои безучастно и да наблюдава това, което става през последните години в България". Според министър-председателят „убийството на банкера не може да се възприема като поредно разчистване на някакви икономически сметки или на преразпределение на територии между сенчестия бизнес, тъй като Кюлев е бил уважаван бизнесмен с авторитет в българския бизнес и в обществото”.

Дори ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас бе въвлечен в изявленията, относно убийството на Кюлев. Той го определи като "предизвикателство пред държавността и развитието на икономиката" и допълни, че не може да има демокрация и икономически прогрес, ако организираната престъпност предизвиква държавността. Не остана по-назад и прессекретиариатът на президента: "Убийството на банкера Емил Кюлев е показно убийство, търсещо политически ефект. Изборът на момента за неговото извършване е целенасочена провокация и посегателство не само срещу обществения ред в страната, но и срещу усилията за постигането на европейското членство на България. То е ново доказателство за това, че подземният свят отново дърпа страната назад, тъй като се страхува от въвеждането на ясни правила и норми в икономическия и обществен живот на страната", се казва в разпространеното съобщение от прессекретариата на държавния глава.

Кой всъщност бе Емил Кюлев?

Роденият на 5 юни 1957 г. Кюлев е завършил руската гимназия в София. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР. Завършва Международни икономически отношения, а през 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги - "Контракт Кюлев”, която функционира в областта на покупко-продажбите на имоти. След 1989 г. организира издаването на вестниците "Куриер 5", "Марица" и "Струма".
През 1989 г. основава банката "Турист банк", след което тя се преименува на "Туристспортбанк", а по-късно на "Търговска и спестовна банка". През 1994 г. напуска банката, която фалира. Следваща му стъпка е основаването на "Росексимбанк", която се занимава главно с взаимоотношенията между България и Русия. През декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" АД - дружеството майка на "ДЗИ - Общо застраховане" АД. През август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев “Контракт София" ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. „Росексимбанк” се преименува на ДЗИ Банк и така възниква Българска финансова група ДЗИ.

Каквото и да се каже за бившия полицай Емил Кюлев, станал втория по богатство българин, факт е, че той бе най-големия банкер и застраховател. Възниква един много важен въпрос: Защо го убиха, ако той наистина не е свързан с така наречения сенчест бизнес? Означава ли това, че в България просто убиват честни бизнесмени без причина? Ако пък е бил свързан със сенчестия бизнес, „Държавна сигурност” и е „прал” парите им, особено, след като се разбра, че срещу него е имало разработки в контраразузнаването, защо тогава не е бил арестуван? Всичко това навежда на мисълта, че държавната, банковата и финансовата система, както и всичко друго в България, е много слабо и подлежи на манипулация. Възможно ли е личните интереси и финансовите облаги за пореден път да са взели връх на здравия разум и отговорността за народа? Отговорност, с която е ангажиран политическият и икономически елит на всяка държава и заради която е овластяван и избиран от същия този народ.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!