Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Разбирането на китайската икономика изисква поглед под повърхността (част II)

Вижте Част І

IV. Банкови задължения ( продължение )

Недостигът от финансови средства за социални осигуровки, медицинско лечение, пенсии и други, представлява правителственият дълг. През последните 50 години или толкова процесът на индустриализация и натрупване на държавни активи в Китай се извършва посредством ниски заплати и „ножицата” между цените на индустриални и земеделски стоки. Приносът на тези два фактора към нарастването на националното богатство се осъществява главно от градските работници и фермерите.

След като тези работници и фермери остареят и повече не са способни да работят, стандартно задължение на правителството е да им осигури пенсия. Макар Китай постепенно да въведе работническа програма за самофинансиране, която реши отчасти пенсионния проблем, обемът на правителствения дефицит за пенсии е най-малко няколко трилиона юана. Според икономически преценки за да се финансира това задължение, ще са нужни 40 процента от БНП на страната. Ако се включат и пенсиите на земеделците, цифрата става астрономическа [11].

Главните четири търговски китайски банки – Банка на Китай, Китайска строителна банка, Индустриална и търговска банка на Китай, и Земеделска банка на Китай, отдавна носят огромни лоши заеми, които никога не могат да бъдат върнати. С цел поддържане на политическата власт на Китайската комунистическа партия (ККП), е задължително тези четири най-големи китайски банки да бъдат ре-капитализирани. В резултат на това възникна необходимост в банковата система да се влеят голямо количество капитали, тъй като този въпрос е от решаващо значение за страната и партията.

Китайският комунистически режим взе решение да покани Банка на Америка да инвестира в Китайската строителна банка. Беше постигнато споразумение, според което Банка на Америка трябва да купи 9-процентов дял в Строителната банка на стойност 2.5 милиарда щатски долара. Освен това Банка на Америка има опция да увеличи дела си в Строителната банка през следващите пет и половина години до 19.9 процента на първоначалната публично обявена цена, и да получи място в новия управителен борд, състоящ се от 16 – 19 директори [12]. Корпорацията Goldman Sachs Group в САЩ и Allianz Германия също планират да се сдобият съвместно с акционерен дял в Китайската строителна банка, на стойност над 1 милиард долара [13].

Китайският комунистически режим предложи преференции на чуждестранни банки, за да им даде възможност да влязат на китайския банков пазар година и половина преди приключване подготвителния период на Китай за СТО през декември 2006 година, в опит да се смекчи натиска на САЩ за повишаване стойността на юана ( RMB ). И което е по-важно, китайският комунистически режим си е поставил дългосрочната задача да обвърже китайските банки с американските, за да създаде у народа впечатление, че националната банкова система никога няма да се срине, очаквайки, че китайците ще са по-склонни да депозират парите си в китайски банки.

Междувременно, китайският комунистически режим значително увеличи данъците, за да компенсира загубите в банковата система и за да финансира правителствения дефицит. През 2004 година данъчните постъпления достигнаха 525.6 милиарда юана (65 милиарда долара) – повишение от 25.7 процента, с което беше поставен рекорд по общи приходи, както и по степен на увеличение. Ръстът на приходите е 25.7 процента, докато БВП е нараснал с 9.5 процента. Т.е. ръстът на данъчните постъпления е 2.5 пъти по-голям от този на БВП. [14]. Дефицитът на Китай през 2004 година все още беше 319.12 милиарда юана (приблизително 39 милиарда долара) [15].

Въпреки че китайският комунистически режим повиши силно данъчните постъпления и се съгласи да разреши на Банка на Америка да инвестира в китайската банкова система, пазарът все още е на ръба на предстояща финансова криза. В резултат на това през последните 10 дни на юни 2005 година Държавният съвет издаде „Държавни разпоредби за случаи на спешни финансови ситуации”. Това беше главна тема на срещата на китайската банкова регулаторна комисия, на 28 юни 2005 година. Националното разпространение на „Разпоредбите” показа, че текущото състояние на китайската банкова система е толкова критично, че вече се нуждае от „превантивни мерки”. Председателят на комисията Лиу Минкан заяви, че разпространението на „Разпоредбите” от Държавния съвет е, за да създаде механизъм за бърза реакция във всяка ситуация, включително затваряне на банки, спад на фондовите борси, банкрути, влияние от чуждестранни банки и други банкови кризи. Те са с цел предотвратяване и ограничаване ефекта от банкови кризи върху обществото; да се поддържа стабилността на банковата система и на обществото като цяло и да се опази националната икономическа сигурност [17].

V . Фондов пазар

Китайският народ е инвестирал близо 2.45 трилиона юана (около 302 милиарда долара) на китайския фондов пазар, но къде са парите сега? Някои големи инвеститори са спечелили над 600 милиарда юана (74 милиарда долара); приходите от националния печатен (с щемпел) данък достигнаха над 210 милиарда юана (26 милиарда долара); брокерите направиха повече от 210 милиарда юана (26 милиарда долара) пазарните играчи и институциите са спечелили над 200 милиарда юана (25 милиарда долара); опции за закупуване на акции от фирмени служители, акции с трансфер на права ( TRS ) и други страни се сдобиха с близо 280 милиарда юана (35 милиарда долара); печалбите от премии на опции от нови акции стигнаха 100 милиарда юана (12 милиарда долара); листваните компании взеха 850 милиарда юана (104 милиарда долара).

В резултат на това дивидентите за обикновените акционери бяха само 60 милиарда юана (7 милиарда долара). С други думи, десетки милиони обикновени акционери са похарчили 2.450 милиарда юана (302 милиарда долара) купувайки 202.5 милиарда „нетъргуеми” акции. Въпреки това счетоводната стойност на активите на всички тези листвани компании възлизат на 450 милиарда юана (55 милиарда долара). Това е истинската ситуация на китайския фондов пазар и е напълно възможно рискът от този пазар да се отрази в банковата система като цяло [20].

Китайският фондов пазар е създаден в началото на 90-те години и може да бъде разделен в две фази, като втората половина на 2001 година се счита за граница между двата периода. През първата фаза съответните институции наблягат на принципа на „определяне на законите в процеса на (пазарното) развитие и развитие в процеса на определяне на законите”. Но на практика, китайският фондов пазар е разработен в условия на липса на закони. От една страна хората са обсебени от това, че „на китайския фондов пазар отне само малко повече от десет години, за да постигне каквото западните нации успяха да направят за неколкостотин години”. От друга страна, те нямат друг избор освен да търпят постоянни спекулации и необичайни обстоятелства на фондовия пазар.

Преди втората половина на 2001 година не само 99 процента от китайските листвани компании „се замесиха в счетоводни измами”, както споменава Джоу Шиачуан, председател на Китайската регулаторна комисия по ценни книжа по онова време, но почти всички икономически престъпления са свързани с фондовия пазар. След втората половина на 2001 година китайският фондов пазара повече не се придържа към политиката на „развитието и угодничеството са еднакво важни”, махалото отива в другата крайност и фокусът се поставя върху усилията за коригиране на законите. Въпреки това цената за липсата на надзор е висока.

Макар сега китайската икономика да расте с много бързи темпове и световните фондови пазари печелят в световен мащаб, китайската фондова борса продължава да упада. Не само отделните инвеститори понасят огромни загуби, институционалните вложители също не се справят добре през последните две години. В резултат, правителството няма избор освен от време на време да създава мерки за спешни случаи, с цел избягване на финансова криза [21].

Според статистиката, след началото преди 15 години, общите капиталови инвестиции от акционери са достигнали 2.45 трилиона юана (302 милиарда долара). Въпреки това, настоящата стойност на пазара е само 700 милиарда юана (86 милиарда долара). С други думи, 1.75 трилиона юана (216 милиарда долара) или 70 процента от първоначалните инвестиции са изгубени.

Според доклад на The Eastern Outlook Weekly , китайският фондов индекс е спаднал с 50 процента за 4 години мечи пазар. Стойността на пазара е намаляла от 1.7 трилиона юана (210 милиарда долара) на 700 милиарда юана (86 милиарда долара). Наред с това, изследване на Sina . com сред 25 675 акционери, проведено на 30 март 2005 година, посочва, че 94.28 процента от акционерите са понесли финансови загуби. 67.34 процента от тях са изгубили повече от 50 процента. [22].

Според един доклад: „Истинската цел на китайския фондов пазар е не финансови печалби за инвеститорите, а набиране на средства. За кого се събират парите? Отговорът е: за предприятията на загуба и за китайското правителство”. [23]

На 2 юни 2005 година индексът на фондовата борса в Шанхай падна до 1,008.75 и беше на ръба да се срине под 1,000. Китайският фондов пазар беше изправен пред колапс, което Китайската комунистическа партия не беше склонна да признае публично. Китайският комунистически режим нареди въвеждане на мярка, наречена „опазване на (фондовия пазар) с политика” – правителството инвестира 66 милиарда юана (8 милиарда долара) обществени средства, за да спаси пазара. В резултат на това пазарният индекс се възстанови временно и сривът беше предотвратен. Въпреки това проблемът просто беше отложен и се очаква да се разрасне в парични сектор. ККП ще бъде изправена пред още по-голям колапс, ако фондовият пазар все пак се срине. Проблемът няма да изчезне.

VI . Недвижими имоти

Грешките допуснати на фондовия пазар, се пренасят и в областта на недвижимите имоти. На повърхността китайският пазар на недвижими имоти няма нищо общо с фондовия пазар. Но паралелен анализ на характеристиките на пазара разкрива, че тези два пазара имат две общи точки: (а) те принадлежат към забавящите се сектори в плана за икономическа реформа на Китай и (б) в противовес на всеобщата тенденция, според която пазарът и икономиките неконтролирани от държавата имат доминиращо значение, правилата на тези два пазара са все още „ръководени от държавата и цените се определят съобразно политиката на правителството”. Съгласуваността на пазара също показва учудващи сходства в тези два сектора. Нещо повече, тъй като развитието на фондовия пазар предхожда това на пазара на недвижими имоти, приликата проличава сама, защото пазарът на недвижими имоти е просто копие на фондовия пазар. Главните проблеми са следните:

Нездравословното развитие на китайския фондов пазар продължи 10 години, преди да навлезе в етап на „коригиране”. Съдейки по настоящата тенденция, фазата за коригиране е трябвало да започне доста по-рано. Ценовите равнища на имотите в Китай са твърде високи, ако се оценят два оценъчни индекса, а именно плътност на населението и коефициент на цените на имотите и приходите на домакинствата [24].

Резултатите от широкомащабните спекулации с недвижими имоти могат да се онагледят със следното:

Ако пазарът на недвижими имоти рухне, китайската банкова система ще бъде принудена да поеме загубите от дадени кредити. Тогава банковата система ще бъде въвлечена в банкрут. VII. Energy Shortage

Статистиката показва, че Китай е внесъл 90 милиона тона петрол между януари и септември 2004 г. това е с 40 процента повече в сравнение с миналата година. Според изчисления Китай е внесъл 120-140 милиона тона петрол през 2004 г. това представлява чиста повишение от 30-50 милиона тона за една година, което се равнява на средния годишен добив на нефтеното находище на Дацин Къмпани Лимитед преди да съкрати продукцията си.

Цената на петрола на международните пазари се покачва. Понастоящем Китай внася 3 милиона барела на ден и средният годишен разход за закупуване на петролни продукти достига 35 милиарда долара. Следователно всеки път, когато цената на нефта се вдигне, се оказва допълнителен натиск и върху разходите за продукция [26].

Огромната консумация на енергия в Китай и силната зависимост от вноса на енергийни ресурси и суровини е в резултат от глобалната пазарна ориентация на икономиката на страната и статуса й на световна фабрика. Според данни публикувани от Китай, 40 процента от суровия петрол потребен през 2003 г., е внос, и делът му ще нарасне до 55 процента през 2008 г. Това показва сериозността на енергийната зависимост на Китай. Ако избухне война на пролива, международните доставки на петрол ще бъдат преустановени и заводите в страната ще бъдат принудени да прекратят дейността си. Тъй като доставките и транспортът на международния петрол е главно в ръцете на САЩ, конфликт с Тайван би провокирал налагане на петролно ембарго върху Китай. Ръководителите на Китай трябва да са наясно какви са последствията от спиране доставките на нефт.

Офертата на Китайската национална офшорна петролна Компания (CNOOC) за закупуване на Unocal Corp. беше стратегически ход за предотвратяване на потенциална енергийна криза в Китай.

VIII. Инфлация – настъпваща криза

Китайският БВП е нараснал с 9 процента през 2004 г. Макар цените на имотите да продължаваха възходящия си ход, промишлената продукция се увеличи с 30 процента. Изглежда, няма признаци за криза.

Въпреки това анализът на данните разкрива възможност за криза. Продажбите на автомобили в Китай бележат неочакван и учудващ спад. Автомобилният бизнес беше с висок темп на растеж, а сега се превърна в стагниращ пазар. Като цяло всички марки и модели са претърпели спад в продажбите. Същото се отнася и за продажбите на домакински уреди.

Чанхон, водеща компания в производството на домакински уреди, се изправи пред големи финансови загуби. Всички главни производители на стоки за бита регистрираха слаби продажби. Тези на пръв поглед независими случаи ни казват следното: факторът, който движи икономическия растеж на Китай, е все още разширяването на инвестициите, възвръщаемостта на които обаче продължава да спада.

Статистика от октомври 2004 г. сочи, че цената на хранителните продукти, на суровините, златото и горивата се повишават, докато цените в областта на телекомуникациите, транспорта, информационните технологии, домакинските уреди и автомобилите спадат. Съдейки по растящите разходи за суровини и намаляващите продажби продажни цени на готовата продукция, ще пострада марджинът на печалбата на фабриките. Промишлеността не може да разчита на нищо освен на разрастване, за да си осигури печалба.

Това, което влошава положението е, че данъчната ставка беше увеличена с 24 процента на фона на само 9 процента растеж на БВП. Постоянно и с все по-голям интензитет се извличат много пари от областта на потребителските стоки.

С увеличаващи се цени и инфлация, обществеността беше принудена да направи някои инвестиции, за да предотврати обезценка на местната валута. По ирония на съдбата, фондовият пазар, който трябва да е най-доброто място за публично инвестиране, е също в състояние на спад.

На 1 юни 2005 г. шанхайският синтетичен индекс удари дъното със стойност от 1008 точки. Никой не можеше да открие подходящо място за инвестиране на свободни средства. Увеличението на цените на недвижимите имоти вече не беше новост. Цените на произведенията на изкуството се бяха удвоили за последните няколко месеца. Цената на златото също вървеше нагоре. Бизнесмените в Уендзоу купуваха въгледобивни мини. Цената на земеделската земя скочи с 24 процента. Всички пазарни сектори, които запазиха стойността си, бяха наводнени със свободни капитали. Въпреки това икономическите структури все още бяха в състояние на хаос.

Не само гражданите, а и някои големи държавни предприятия пострадаха от това. До 2006 г.чужди капитали ще могат да влизат в Китай. Големи банки, застрахователни компании и мощни предприятия – всички се нуждаеха от капитал тази година, за да компенсират финансовите задължения и загуби. Първичното публично предлагане (ППП) се превърна в единствен начин за големите предприятия.

Акциите „Шанхай А” обаче, които представят компаниите, които имат право на ППП, станаха за посмешище на фондовия пазар. Всяка друга компания, която възнамерява да прави публично предлагане, предизвиква разгорещен дъмпинг. Индексът продължи да поставя рекордно ниски стойности.

Физическите инвеститори избягваха новите акции, все едно са заразени с чума. Опитът да се използват акциите от тип „Шанхай А” за „набиране на пари” е обречено на провал. В резултат на това магнатите измислиха друг начин за набиране на капитал – правене на ППП в САЩ и „кражба” на пари от западни инвеститори.

Цената на недвижимите имоти в Китай се извисиха до неочаквани нива. Макар в подкрепа на пазара да се излъчват постоянно екзотични новини, играта за повечето граждани е приключила. Независимо, че един апартамент, който струва 1 милион юана (123 000 хиляди долара), може да поскъпне до 3 милиона юана в бъдеще, за повечето китайци, чиято месечна заплата е само 3 000 юана (370 долара) – те просто не могат да си го позволят.

Вече няма нужда гражданите да се безпокоят за цените на жилищата. Всичко, което могат да направят, е да стоят и да наблюдават спокойно тяхната еволюция. С нарастването на цените все по-малко хора могат да си позволят закупуване на имот. От друга страна има надежди, че цената на имотите няма да спадне, защото това би предизвикало силен смут.

Но къде е капиталът, който ще поддържа цените? От половин милион на милион, ценовият марджин е 100 процента, докато от 1.5 милиона на 2 милиона марджинът спада на 33 процента. Последното обаче изисква много повече капитал.

С увеличаването на разходите за суровини и намаляващите цени на крайна продукция е трудно да се върнат банковите заеми, данъчното бреме става по-тежко и външната търговия се свива. Всички анализи стигат до един и същ извод: бизнес печалбата намалява и неизбежният резултат са съкращенията. Когато предлагането на работна ръка е по-голямо от наличните работни места, конкуренцията става по-силна и заплатите стават по-малки. Могат ли тези понижени заплати да поддържат имоти струващи 1 милион юана? [ 27]

Изгледите за китайската икономика зависят до голяма степен от стабилността и здравината на банковата система.

Колоните, на които се крепи китайското икономическо развитие са чуждият капитал, високият коефициент на спестявания на китайския народ, международната търговия и продажбите на земя. Тогава какви са изгледите?

Половината от чуждия капитал в Китай се е оттеглил и само половината от това, което е останало, е печелившо. [28] Силно печелившият преди бизнес а автомобили е на ръба да стане губещ. Много компании са започнали да се чудят дали потенциалните печалби от направените инвестиции си струват риска. Радио The Deutsche Welle съобщи, че почти нито една от германските компании, анкетирани от радиостанцията, не са склонни да разкрият печалбите си от дейността си в Китай. Компании от други страни с бизнес в Китай също избягват въпроса.

Според изследване проведено от независимото списание China Economic Quarterly агрегираната печалба на щатските компании в Китай е около 4.4 милиарда долара през 2003 г. За това пък чистата печалба на американските фирми в Австралия през същата година е 7.1 милиарда долара (която има население 19 милиона души), 8.9 милиарда долара в Тайван и Южна Корея взети заедно и 14.3 милиарда долара в Мексико. Чуждият капитал прави пренебрежително ниски печалби в Китай и това е един от най-големите проблеми, които стоят пред него. [29]

Равнището на спестявания на китайски граждани е между 30 и 40 процента, което е в огромна подкрепа на управлението на китайския комунистически режим, но докога може да бъде поддържано това равнище?

Има три фактора, които осигуряват стабилността на финансовия сектор на Китай. Първият е националният монопол, вторият е изолацията от останалата част от света и третият е високото равнище на спестявания. Всички спестявания на китайския народ са депозирани в четири държавни търговски банки, които предлагат напълно еднакви лихви по депозитите и кредитите. Колкото до втория фактор: изолацията от останалата част от света, китайският юан не е свободно конвертируем, което го прави много ефективен в отблъскването на чужди банки да се занимават с бизнеси свързани с юана.

След като първият и вторият фактор спрат да действат през декември 2006 г., китайският комунистически режим повече няма да монополизира финансовия пазар. Навлизането на две американски банки в китайската банкова система, както беше споменато по-горе, символизира началото на унищожението на първия и втория защитни фактори.

Професор Су Дианцин от университета на Западно Онтарио вярва, че високото равнище на спестявания в Китай ще започне да намалява между 2012 г. и 2015 г., когато второто поколение след реформите ще се превърне в доминантен демографски фактор на производството, потреблението и спестяванията в китайското общество. Този финансов феномен ще повлияе на банковата система като цяло.

Професор Су препоръчва реформата в банковата система да се ускори, за да се изкорени упадъка и корупцията от сега до 2012 г. Неговото желание е да помогне на китайския комунистически режим да разгледа тези свои проблеми, за да удължи своето диктаторско управление. Проблемите на режима обаче излизат далеч извън банковата система. Те засягат и политическия и социалния сектор.

Нещо повече, китайският комунистически режим не е склонен и се страхува да предприема реформи. Най-явните примери за това са връзките между Централната банка и китайския комунистически режим, и между държавните предприятия и банките. Това са политически въпроси, но режимът няма желание да направи промени. [30]

През последните 27 години от началото на икономическите реформи тези проблеми се трупат по време на управлението на Джао Зиан, Ли Пън, Джу Ронджъ и Вен Джиабао. Някои проблеми като фондовия пазар и лошите кредити на банковата система, са се увеличили до такова равнище, че са станали непоправими. Разбираемо е, че тези проблеми не могат да се решат през мандата на Вен Джиабао. Китайската икономика може да пострада от рецесия, която може да започне със срив на банковия сектор и липса на оперативен капитал за бизнеса. Ако гражданските депозити или инвестициите не получават съответната възвръщаемост или дори губят пари, общественото недоволство може да се превърне в национален бунт. Изгледите за икономическото бъдеще на Китай изглеждат мътни.

Китайските банки понасят значителни загуби по лоши кредити и държавните управления на всички нива имат огромни дългове. Фондовият пазар е заплашен от колапс и намаляващи стойности. Докато големи суми пари са вързани поради извънредното повишаване цените недвижимите имоти. Местният капитал тайно се изнася към чужбина. Има редица сигнали, които сочат, че банковата система е изправена пред разрив. При това обстоятелство, авторът веднъж направи прогноза, че китайската банкова система ще се срине между 2006 и 2008 г., което ще доведе до сериозна политическа криза за комунистическия режим. Наскоро Постоянната комисия на Политбюро на Китайската комунистическа партия също забеляза тази заплашителна перспектива. След срещи в продължение на няколко дни бе взето важно решение: банковата система да започне да се отваря постепенно година и половина преди планираното. На чуждите банки ще позволят да инвестират в местни банки и постепенно да се включат в тяхното управление (борд на директорите), за да се реформира банковата система.

В стремеж да се избегне прекъсване на паричната верига някои търговски банки ще започнат да стават листвани на борсата компании до края на тази година, за да се наберат средства за покриване на лошите кредити. Ето защо авторът на тази статия смята, че началото на финансовата криза в Китай ще бъде отложена. Въпреки това с капиталовия приток от чужди банки два от трите защитни фактора, които от много време са въведени в банковата система на Китай – местен монопол и изолация от останалата част от света, трябва да бъдат изоставени. Има вероятност капиталовият приток от чуждестранни банки да промени икономическата и политическа среда в Китай, което може да накара страната да поеме по път, подобен на този поет от държавите от Латинска Америка.

Нещо повече, третият защитен фактор – високото равнище на спестявания на населението, може да намалее постепенно след 2010 г. Когато тези три фактора вече не съществуват, финансовите колони, подкрепящи диктатурата на китайския комунистически режим, ще изчезнат. До тогава влиянието на международни демократични и финансови групи може, в рамките на СТО, постепенно да променят политическата, икономическа и социална ситуация в Китай. Все още е твърде рано да се прогнозира как ще се проявят тези промени. Това е тема на друга статия. Авторът ще анализира и дискутира тази тема в бъдеще.

Уу Фан, главен редактор на China Affairs, председател на Борда на директорите на Алианс за демократичен Китай ( Alliance for a Democratic China ) .

Индекс ( на китайски език )

11. Ху Шаоцзян , “ Колко е голям финансовият дълг на китайското правителство ?” Epoch Times, 6 март 2004 г.

12. Джугъ Цин , “ Американска банка влага 2.5 милиарда долара в китайската Строителна банка .” China Affairs, 24 юни 2005 г .

13. Wall Street Journal Asia ( редакционен материал ), “Goldman Sachs Group и Allianz разглеждат възможности за закупване на акционерни дялове в Индустриална и търговска банка на Китай ” China Affairs, 11 юли 2005 г .

14. Сие Сурен , “ Защо данък приходи в нашата страна се повиши толкова много ?” China Affairs, 17 май 2005 г .

15. Central News Agency ( редакционен материал ), “ Финансовият дефицит за миналата година надхвърля 300 милиарда юана ” < Journal>, A9. 29 юни 2005 г .

16. Хуан Шансун , “ Какво означава, когато равнището на заплатите е много ниско в сравнение с БВП?” China Affairs , 24 юни 2005 г .

17. Ренминбао, “ Сериозното положение на финансовия сектор на Китай ” Държавен департамент на САЩ публикува “ Харта за незабавни и спешни събития ” China Affairs, 1 юли 2005 г .

18. ( Редакционен материал ), “ Притеснения на заседателите в Третата среща на Народната политическа консултативна конференция ” The New Express (Xinkuaibao) 6 март 2005 г .

19. Лин Ли, “ Пет начина за групова корупция ! Разточителство в официалните кръгове – харчат се 2 трилиона юана на година”, China Affairs , June 26., 2005.

20. Цаоан Дзушъ , “ Разкриване на тайните на китайския фондов пазар ” China Affairs, 18 февруари 2005 г .

21. Гао Цинхуи , “ Недвижимите имоти в Китай ще повторят грешката на фондовия пазар ” China Affairs, 8 февруари 2005 г . [ Гао Цинхуи е член на Експертната комисия и директор на Службата за стратегическо планиране в Държавния информационен център на Китай ]

22. Oriental Outlook Weekly ( редакционен материал ), “ Четири години мечи пазар, 1 трилион юана се изпаряват от фондовия пазар ” China Affairs, 28 април 2005 г .

23. Voice of America ( редакционен материал ), “ Проблемите на китайския фондов пазар са високи кол;кото планина ” China Affairs, 2 март 2005 г .

24. Гао Цинхуи , “ Недвижимите имоти в Китай ще повторят грешката на фондовия пазар ” China Affairs, 8 февруари 2005 г .

25. Цаи Шънкун ,“ Истината зад екстравагантната печалба от китайските недвижими имоти: какви са загубите след създаването на неколцина богаташи ?” China Affairs, 2 8 юни 2005 г .

26. Дафън , “ Крехките петролни нерви на Китай ” China Affairs, 9 октомври 2004 г.

27. Личун ,“ Камбаната на епохата на просперитета бие ” China Affairs, 10 февруари 2005 г .

28. Хъ Цинлиан, “ Китай е изправен пред повратна точка за привличането на чужд капитал ” China Affairs, 27 юни 2005 г .

29. Epoch Times ( редакционен материал), “ Цените на стоките се повишават с изтичането на пари от Китай ” Epoch Times, 6 януари 2005 г .

30. Съ Дианцин, “ Докога ще се задържи високата ставка за депозитите в Китай ?” China Affairs, 24 юни 2005 г .

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!