Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Китайският синдром на Yahoo

Макс Буут* Los Angeles Times

Джери Янг, съосновател на Yahoo, изслуша въпросите на публиката в Ханджоу, по време на срещата на високо равнище по въпросите на Интернет в Китай. Янг защити сътрудничеството на своята компания с китайските власти при преследването на китайски журналист, който беше обвинен в изнасяне на „държавни тайни” зад граница през Интернет.

Представете си какво щеше да се случи, ако през 80-те години американска комуникационна компания беше предоставила информация, позволяваща на правителството на ЮАР да проследи и хвърли в затвора активист против апартейда.

Това, което направи Yahoo в Китай с журналиста Шъ Тао е почти същото. Така базираният в Калифорния Интернет гигант заслужава същото обществено порицание, което щеше да сполети всяка западна компания, посмяла публично да сътрудничи на извършители на апартейд.

Шъ, жертвата на срамното поведение на Yahoo, беше осъден на 10 години затвор за „нелегално изпращане на държавни тайни зад граница”. Шъ е репортер на китайския вестник "Contemporary Business News". Престъплението му се състои в изпращане на електронна поща до Ню Йоркски уебсайт с информация за вероятно тайна заповед, получена във вестника от Отдела за държавна пропаганда. В нея имало инструкции как да бъде отразена петнадесетата годишнина от кръвопролитията на площад Тянанмън. Тайните служби успели да засекат журналиста благодарение на информация, подадена от филиала на Yahoo в Хонг Конг, чиито услуги Шъ ползвал.

Съоснователят на Yahoo Джери Янг защити действието на своята компания: „За да вършим бизнес в Китай, е нужно да се съобразяваме с местните закони”.

Чудя се докога Янг ще се придържа към тази логика. Какво ще стане, ако местният закон изиска дискриминация на расите? Или унищожението на определена раса? Или побои на хомосексуалисти? И тогава ли ще последва изискванията на китайското правителство с такава охота?

Китайският комунистически режим може и да не е толкова отвратителен колкото апартейда в Южна Африка, нацизма в Германия или талибаните в Афганистан. И все пак е достатъчно лош.

В последния доклад на Държавния департамент по въпросите на човешките права: „Действията на (китайското) правителство по отношение на човешките права остават незадоволителни и правителството продължава да извършва сериозни нарушения”. Те включват: „извънсъдебни убийства, изтезания и лошо отношение към затворници, довело до редица смъртни случаи в арестите, принудителни признания, произволни арести и задържане, задържане без право на свиждания”.

Според Държавния департамент най-малко 250 000 души (възможно е да са 300 000 души) излежават присъди в лагери за „принудителен труд” и „други форми на административни арести, които не са предмет на съдебно разглеждане”. Подобни мерки са налагани на трудови, религиозни и политически активисти, включително протестиращи на площад Тянанмън (най-малко 250 от тях остават зад решетките), както и християни, будисти, мюсюлмани и членове на Фалун Гонг. Подобно на апартейда под особен натиск от страна на правителството са етнически малцинства в Шинджян, Вътрешна Монголия и Тибет, които са жестоко преследвани заради оплакванията им от липса на равни условия за постъпване на работа и образование.

Ето какъв е режимът, към който Yahoo питае толкова голям респект. За нещастие, поведението на компанията не е безпрецедентно. И други американски корпорации се кланят с охота на полицейската държава.

Yahoo, Google, MSN и други Интернет търсачки се съгласиха да блокират търсенето на думи като „независимост на Тибет” или „човешки права” в Китай. Блогърите не могат да пускат съобщения на тема „демокрация” или други „опасни” понятия. Star TV на Рупърт Мърдок се споразумя с Китай да не съобщава новини на BBC или друга информация, която може да не се хареса на китайското правителство. Cisco е продал на Пекин хиляди рутери програмирани да наблюдават употребата на Интернет и да известяват на тайната полиция всички „подривни” емоции.

Има теория, според която по-големият достъп до информационни технологии ще доведе до по-голяма свобода в Китай. Истината е, че комунистическата олигархия сръчно използва Интернет, за да повиши нивото на контрол с помощта на американските си бизнес партньори.

Поведението на Yahoo и останалите така действащи компании би трябвало да е незаконно. Търговският департамент и, ако е нужно Конгресът, би трябвало да забранят на американски фирми да улесняват нарушения на човешките права в Китай. Въпреки това администрацията на Буш може би ще блокира такива разпоредби, защото продължава да се надява, че Пекин ще разреши ядрената криза в Северна Корея вместо САЩ. Единственият натиск, от който е заинтересован Буш в момента, е да накара китайските фирми да спрат да продават в САЩ много сутиени.

Вместо да се чака действие от страна на държавата, е нужно да се намесят частните инвеститори. Спомнете си как през 80-те години акционерите в американските корпорации ги подканяха да „не инвестират” в Южна Африка или ако инвестираха там, поне да следват принципите на Съливан – създадени от баптисткия министър и член на борда на GM – Леон Съливан през 1977 година – за поддържане на добро корпоративно поведение. Сега се нуждаем от подобна кампания, за да убедим Yahoo и останалите, че участието в потисничеството на една пета от човечеството не е проява на добър бизнес вкус.

-----
* Макс Буут е високопоставен член на Съвета за чужди отношения

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!