Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Разбирането на китайската икономика изисква поглед под повърхността (част I)

Хората могат да различат дали състоянието на китайската икономика е добро или лошо, но аз съм на мнение, че по-убедителен би бил анализ, който се основава на текущите факти.

Международните становища и анализите на китайската икономика могат да бъдат категоризирани в две групи (група А и група Б). Тъй като мненията се различават значително, резултатите от анализите също са напълно различни.

Някои експерти в международната общност, както и граждани на Тайван (група А) вярват, че икономическото развитие на Китай е доста добро, защото годишният растеж на БВП е между 8 и 9 процента. Повечето хора от тази група имат бизнес отношения, направили са инвестиции в Китай или са експерти и учени, които получават облаги от рекламирането на становището на група А. Статията „Принадлежи ли бъдещето на Китай?” беше публикувана от списание Newsweek на 9 май, а статията „Издигането на нов Китай” беше публикувана от изданието Time на 27 юни. На пръв поглед те разглеждат Китай от гледната точка на група А. Читателите може би се чудят дали твърденията в тях се базират на наблюдения на повърхностни явления или на задълбочен анализ на вътрешните конфликти в страната и социалната структура (група Б). Безусловно тези два подхода ще доведат до различни заключения.

Група А поддържа схващането, че китайското икономическо развитие е много добро, тъй като Китай е постигнал три главни постижения през последните години: растежът на БВП е над 8 процента повече от 20 години. Китай се е превърнал в световна фабрика и по отношение на чуждестранни инвестиции е на второ място след САЩ.

Въпреки това група Б вярва, че гореизброените три главни постижения имат сериозни недостатъци за това, че наблягат само на статистиката за БВП, без да отчитат разходите за БВП, да не говорим за други фактори. Група Б анализира икономическото състояние на Китай от всички страни, за да бъдат определени слабостите на икономиката. [1].

Макар китайската икономика да се разраства бързо, група Б смята, че моделът на икономическо развитие и основите на финансовата система постепенно разкриват вътрешни конфликти. В този контекст, хората от група Б не са оптимисти относно изгледите за икономическото бъдеще на Китай. В частност, някои експерти и държавни служители в Китай неизменно предупреждават, че в недалечното бъдеще е вероятно да започне финансова криза.

За да бъде анализирана текущата икономическа ситуация, е нужно да се отчитат следните показатели: статистиката за БВП, огромния приток на чуждестранни инвестиции, факторът „световна фабрика”, коефициентите на разходите, фондовия пазар, недвижимите имоти, недостатъчността на енергийни източници, инфлация и т.н. По този начин може да се види цялостната картина на китайската икономика.

I. Текуща ситуация на китайската икономика

1. Китай използва БВП като единствен показател за измерване на икономическата мощ

В статията „Принадлежи ли бъдещето на Китай?” авторът прогнозира, че БВП ще достигне стойностите на БВП на водещите нации през следващите 10 до 35 години. На страница трета в статията се отбелязва, че текущият БВП на Китай е 1.6 трилиона щатски долара, който може да се утрои през следващите 15 години и съответно, може да задмине Япония и САЩ по отношение на БВП в периода 2015 – 2039 година. По неточни преценки основани на съществуващата статистика, глобалният БВП може да достигне 40 трилиона щатски долара през 2005 година, включително 1.6 трилиона долара на Китай, което представлява около 4 процента от глобалния БВП; делът на Япония е 11 процента (4.5 трилиона долара) и на САЩ – 29.4 процента (11.7 трилиона долара). Тези цифри показват, че БВП на Япония е три пъти по-голям от този на Китай, а на САЩ – около 7.5 пъти по-голям от китайския.

Ако всяка страна се разглежда като икономическо тяло, е очевидно, че измерването на нейната икономическа мощ само с помощта на БВП е нерационално. На практика БВП представя само частично фактите в процеса на икономическо развитие. Той не може по никакъв начин да отрази цялостната картина. Китайският режим предпочита да използва БВП като индекс за икономическо развитие и дори го разглежда като единствен показател.

Използването на БВП като показател за икономическо развитие има редица недостатъци. Казано на прост език, БВП е общата пазарна стойност на всички крайни продукти и услуги, произведени от нацията през дадена година, където тази стойност се измерва на база оценъчната система на икономиката в съответната страна. В страна със силно изразен пазарен механизъм това измерване може да отрази с точност общата пазарна стойност на икономическата активност. В страна развиваща се от планова икономика в свободен пазар, какъвто е случаят с Китай, БВП е нереалистичен показател за измерване общата пазарна стойност на всички икономически транзакции. Например БВП на Китай не отразява факторите, водещи до замърсяване на околната среда, трудовите осигуровки, детската заетост, медицинските застраховки, общественото богатство, здравните проблеми и т.н. По тази причина някои говорят за понятието „Зелен БВП”.

Например, за да се получи растеж на БВП в размер на 10 милиарда юана (RMB), нужните разходи за опазване на околната среда или за възстановяване в случай на екологична авария може да достигнат 3 милиарда юана. Следователно, макар генерираният БВП да е 13 милиарда юана, ефективният БВП е само 7 милиарда юана. С други думи китайското правителство просто преследва номинален растеж на БВП за сметка на опазване на околната среда и здравето на своя народ, не отчитайки безопасността на своите служители и тяхното поколение. В резултат на това ресурсната база за стабилно развитие на китайското общество е сериозно увредена. [2]

Вторият недостатък на БВП е че той не измерва качеството. БВП не взема предвид качеството, а измерва икономическата активност на база текуща пазарна стойност. Богатството на обществото се натрупва по-скоро като качество, отколкото като количество. Безполезно е да се натрупва по-голямо количество. Това включва неща на две нива. Едното е, че само качеството натрупва социално богатство, или равнището на амортизация на социалното богатство ще е по-бързо от това на производството. Другото е, че само стоките с високо качество имат външна разменна стойност. Един от най-явните примери е, че държавните предприятия в Китай силно желаят да получат банкови заеми, за да произвеждат същите стоки, за които има голямо търсене на пазара. Дори произвеждат фалшиви стоки. Краткосрочният ефект е свръхпродукция и излишък и пазарът изобилства от стоки с различно ниво на качество. Накрая стоките не могат да бъдат продадени на пазара и предприятията банкрутират едно след друго. По време на производство на стоките стойността на свръхпродукцията и излишъкът се включват в БВП, но БВП не отчита колко стоки са продадени на пазара. Това е явен недостатък на статистиката на БВП.

Третият проблем е, че БВП не измерва ефективността на разпределението на ресурсите. От икономическа гледна точка самият разход не е социален разход. Когато се оценява социалния разход на инвестицията А, ние разглеждаме как инвестицията А довежда до нереализиране на инвестиция Б. Например, ако правителството прави военни разходи, те сами по себе си не са социални разходи, тъй като поощряват развитието на военната индустрия. Въпреки това ако инвестицията във военната индустрия води до намаляване на бюджета за образование или до невъзможност за удовлетворяване на обществени потребности, тогава това е социален разход за военно развитие, който трябва да бъде взет предвид.

Освен това БВП не измерва загубите. При калкулиране на БВП няма разлика между загуба на пари и построяване на училище. Колко губи Китай всяка година? От една страна държавата прави огромни инвестиции за изграждане на оптична телекомуникационна мрежа по света. От друга страна тя налага ограничения върху употребата на Интернет посредством контрол на Интернет клубове и уебсайтове. Тези загуби не се отразяват в БВП.

Петият недостатък на БВП е, че той не измерва отрицателните последствия. Целта на икономическото развитие е постигането на положителен ефект. Но китайското правителство от много време следва политика съобразно „волята на ръководителите”. В резултат на това се подемат много проекти целящи увеличаване на номиналния БВП. Това са така наречените „проекти на ръководството”, „имиджови проекти” и „проекти за постижения”, но на практика техният икономически ефект е отрицателен. Проектът за изграждане на бент в дефилето на Санмън в провинция Хенан е типичен пример за това. Вместо да подобри съхранението на вода, той се превърна в съоръжение, което причини наводнения, които пък изложиха на опасност районите с по-малка надморска височина в близост до бента. Ето защо правителството нямаше друг избор освен да го премахне. Напоследък статистиката за БВП изнесена от китайското правителство, изобщо не е надеждна. Тъй като властите използват БВП като индикатор за икономическо развитие, всички равнища на правителството „надуват” цифрите, за да запазят позициите си и за да получат повишение. Нивото на растеж докладван от всички провинции е над 10 процента, в някои дори над 20. Въпреки това цифрите публикувани от централното правителство в Пекин са между 8 и 9 процента, затова никой не знае коя цифра е вярната.

Тъй като китайското правителство използва БВП като показател, дори като единствен показател за икономическо развитие, ирационалността е очевидна. Списание Newsweek също използва БВП за сравнение на икономическата мощ на Китай, САЩ и Япония. Очевидно е, че прогнозите в статията „Принадлежи ли бъдещето на Китай?” не са много смислени. Например, наскоро от Европейския съюз помолиха търговския министър на Китай Бао Шилай доброволно да намали обема на текстила изнасян в страните на ЕС (дъмпинг на цените на текстила), за да се намали влиянието върху тези пазари. На въпроса на журналист към Бао Шилай по тази тема, министърът отговори: „Стоте милиона текстилни артикула продавани от Китай в ЕС могат да бъдат заменени само за един самолет Airbus”. Това показва, че практиката за икономическо развитие на Китай е на масово производство на стоки с ниска добавена стойност в замяна на внос на стоки с висока добавена стойност. А тази търговска практика не може да бъде отразена в статистиката за БВП.

Понастоящем Китай разчита на огромни капиталови инвестиции, работна сила и други ресурси, за да увеличи своя БВП. Това е метод за производство на ниско ниво, характерен с ниска ефективност и висок разход на енергия. Макар годишният растеж на БВП на страната да е между 8 и 9 процента, чистата печалба е ниска; натрупването на национално богатство също е много ниско. В резултат на това, моето мнение за прогнозата, че китайският БВП ще надмине този на Япония през следващите десет години, е различно. Вземете потреблението на енергия за пример: енергийната ефективност на Китай е много ниска. Енергията, консумирана за производство на стоки на стойност 100 милиона щатски долара, е десет пъти по-висока от тази в Япония. Предвид факта, че настоящият БВП на Япония е 2.8 пъти по-висок от този на Китай, ако Китай не промени енергийната си инфраструктура и ако не се повиши енергийната ефективност, страната трябва да консумира три пъти повече енергия, за да задмине Япония по БВП.

Каква е възможността за това? Всъщност, това е застрашителен въпрос, не смятате ли? Сега Китай харчи 30 процента от световните енергийни ресурси, а произвежда само 4 процента от световния БВП. Според предвижданията на списание Newsweek китайският БВП може да се утрои през следващите десет години. Тогава консумираните енергийни ресурси също трябва да се утроят. С други думи, 100 процента от настоящото ниво на световни енергийни източници ще бъде консумирано от Китай, което е абсолютно невъзможно. От тук следва, че енергийната ефективност на Китай е много ниска и че отсега нататък икономическото развитие на Китай не бива да се осланя на производствен подход на ниско ниво. Всъщност, Китай трябва да се развие в „зелен Китай”, за да запази екологията, а не да се превръща в „черен Китай” с висока консумация на енергия и ниска ефективност.

Страничният ефект на така наречените „Двадесет последователни години висок ръст на БВП” е огромната вреда върху основата на стабилното развитие на китайското общество.

II. Последствията от навлизането на големи чужди капитали

1) Нуждата от внос на чужд капитал се състои в това, че държавните предприятия са пропаднали и това е довело до цялостно израждане на секторите на националната индустрия.

Доводите „за” и „против” огромните чужди капитали постепенно стават все по-явни. Първоначалната причина за внос на чужд капитал беше да се подпомогнат държавните предприятия. Надеждата беше, че инжектирането с чужд капитал под формата на съвместни инвестиции би спасило огромните държани предприятия.

Тъй като китайските държавни предприятия не могат да се конкурират с многонационалните корпорации по отношение на финансиране, технологии, имена на марки, бизнес управление и маркетинг, сега те са под голям натиск след представянето на чужд капитал под формата на съвместни предприятия. Редица държавни предприятия банкрутираха. По-специално, драматичното вливане на капитал в технологични проекти от мултинационални корпорации нанесе мощен удар върху тежката промишленост на страната в сектори като петрохимия, машиностроене, електроника, стомана и т.н. Широкомащабното дегенериране на търговската авиационна промишленост е типичен пример. През последната фаза на Великата културна революция Китай се опита да произведе два големи самолета („Юн 10”) и един от тях успешно излетя от Шанхай към Тибетското плато. След реформата за отваряне на страната, както и с новия фокус върху привличане на чужд капитал, проектът „Юн 10” беше напълно изоставен. Китай създаде съвместно предприятие с американския Douglas, вследствие на което беше решено китайската авиационна промишленост да произвежда крила и врати за самолетите Boeing. Това повлия силно негативно върху цялостното техническо равнище на китайската авиационна индустрия. Няколко години след основаването на това съвместно начинание между Китай и САЩ, беше обявен неговият неуспех.

Тъкмо обратното: нека разгледаме успеха на Airbus в Европа. Airbus е понастоящем един от най-големите самолетни производители в света; съвместна инициатива на Германия и Франция, в която по-късно се включиха Великобритания и Испания. След години на усилена работа Airbus стана все по-влиятелен и накрая разби монопола на Boein g на световния пазар. Сега Airbus държи над половината от този пазар. Когато Китай успешно тества своя „Юн 10”, неговата технология беше изостанала само с 10-15 години от тази на Airbus. Първоначално Китай имаше възможност да се превърне в един от най-значимите центрове за производство на самолети за гражданската авиация в света, но късогледството и желанието за лично облагодетелстване на ръководителите на Китайската комунистическа партия доведе до изоставяне на усилията за развитие на местната индустрия. Вместо това сега те обръщат поглед към чуждия капитал. Сега китайската гражданска авиация е изостанала от водещите компании с повече от 50 години.

Нещо повече, наред с вноса на все повече чужди технологии и стоки китайските държавни предприятия изпадат в оперативни трудности. Огромен брой служители са уволнени и липсата на трудови осигуровки е довела до спад в приходите и рязко отслабване на покупателната способност на населението. [3]

Опитвайки се да спаси държавните предприятия по различен начин, китайското правителство започна да прилага позитивна финансова политика през 1996 година, която включваше инструктиране на банките да дават заеми на държавните предприятия и в същото време рекламираше държавните облигации. В държавните предприятия бяха инвестирани много пари, но това пак не можа да ги спаси заради ниското им технологично ниво, липса на пазарна конкурентноспособност и невъзможност за връщане на банковите заеми. В резултат на това сега правителството носи два тежки товара: почти 3.5 трилиона юана (близо 432 милиарда долара) лоши дългове в банките и 2 трилиона юана национален дълг (близо 247 милиарда долара). Навлизането на чужд капитал наистина стимулира износа на ниско стойностни продукти, но според Световната търговска организация (СТО) Китай няма да бъде признат за пазарна икономика от САЩ, ЕС и Япония, преди 2016 година. Китайският износ е ограничен с така наречените „анти-дъмпингови” санкции. Следователно, приходите от износ са ограничени и са недостатъчни за покриване на дълга.

Поради гореизброените неблагоприятни фактори китайското правителство полага всички възможни усилия да привлече чужди инвестиции, за да поддържа икономическото развитие. Заради намаляването на броя на проектите, привлекателни за чуждите инвеститори и поради факта, че все по-малко хора искат да влагат пари в държавни облигации, методите за привличане на чужди инвестиции придобиха голямо значение. Много регионални управления в страната започнаха да привличат чужди инвеститори, разпределяйки квоти между управата на по-ниските нива. Дори използваха механизми с бонуси, за да поощрят юридически и физически лица да участват в привличане на чужди инвестиции. През последните години местната стабилност е зависима от икономическия растеж, но този растеж на свой ред се влияе в голяма степен от притока на чужди инвестиции. Така че, докато чуждите инвестиции намаляват, китайската икономика ще има сериозни затруднения.

Големи чужди инвестиции биха могли да доведат до краткосрочно икономическо развитие, но в дългосрочен план китайските индустрия, финанси, бизнес и износ ще бъдат контролирани от чужди компании. Това определено не е добре за Китай. Особено когато чуждите компании изгубят интерес в Китай и се отдръпнат като цяло, това ще бъде удар за страната – на практика чуждите компании вече са се оттеглили от енергийните и петролни сектори на промишлеността.

III. Фабриката на света

Централното правителство в Пекин твърди, че Китай се е превърнал във фабриката на света. Всъщност, това твърдение е преувеличено. През 2003 година БВП на Китай беше около 10 трилиона юана (близо 1.2 трилиона долара), което е приблизително 3.89 процента от световния БВП. Такава малка част от световния БВП не би трябвало да се нарича „фабриката на света”. Въпреки това наистина има някои ниско стойностни промишлени продукти, произвеждани от 200 милиона души земеделско население по крайбрежието, които се продават добре на световните пазари. Подобен икономически модел ограничава в голяма степен икономическото и социално развитие на Китай. Не е хубаво една страна да се гордее с факта, че на територията й са се настанили индустриите с най-висока консумация на енергия, с най-голямо замърсяване, с най-ниски технологии, с най-висока консумация на труд и ресурси и с най-ниска ефективност. Повечето китайски работници не са повишили своите квалификация и доходи. Освен това са принудени да се пенсионират без социални осигуровки на 45-50 годишна възраст. Междувременно, от дълго време насам технологиите в промишлеността остават на много ниско ниво.

200 милиона земеделци са изоставили земята си и са се превърнали в евтина работна ръка. Ако те изгубят своята работа и доходи, китайското общество ще изпадне в хаос. Китай е станал световен производител с евтина работна сила за сметка на унищожение на околната среда.

Днешната китайска икономика разчита на износ. През 2004 година общата стойност на износа и вноса достигна 1 трилион щатски долара, което съставлява 62.5 процента от БВП. В световен мащаб това е изключително висока цифра. Подобен икономически модел, осланящ се на износна търговия и малки разлики между приходи и разходи при обработката на продуктите за други страни, е труден за поддържане и е лесно да бъде повлиян от глобалната конюнктура. Това е опасен път за развитие.

IV. Банкови задължения

Текущите задължения поети от китайските банки от името на местните управления, са преминали световния лимит.

1) Задължения на централното правителство

Настоящият национален дълг на Китай е около 2 трилиона юана (близо 242 милиарда долара), което е приблизително 20 процента от 11 трилиона юана (1.36 трилиона долара) – БВП за 2004 година (тази цифра е от [9] и е различна от обявената в „Принадлежи ли бъдещето на Китай?”). Въпреки това, Китай също дължи 170 милиарда юана (21 милиарда долара) на задгранични лица, което прави повече от 1 трилион юана (123 милиарда долара). Сумата на двата дълга е около 3.4 трилиона юана (419 милиарда долара).

Освен това, китайското правителство има дефицит от около 300 милиарда юана (37 милиарда долара), дължими суми за строителство на стойност 300 милиарда юана (37 милиарда долара) и дължи 240 милиарда юана (30 милиарда долара) на износители. Това, плюс 3.4 трилиона юана (419 милиарда долара) дългове, прави 4.24 трилиона юана (523 милиарда долара), което е 38.8 процента от БВП (калкулацията се прави на база БВП 11 трилиона юана).

Китайският премиер Вен Джиабао веднъж каза, че държавните банки на Китай имат равнище на лоши дългове от около 20 процента – 3.4 трилиона юана (419 милиарда долара). Дори да бъде събрана и една трета от тези лоши дългове, загубата ще е около 2 трилиона юана (247 милиарда долара). Тогава общият дълг на китайското централно правителство е 6 трилиона юана (741 милиарда долара), или повече от 50 процента от БВП. Вземайки предвид, че всички тези цифри са от официални източници (и е най-ветоятно да са подценени), реалният дълг може да е близо 70 процента от БВП, което е много по-високо от световното гранично равнище. [9].

2) Задължения на местните държавни управления

Има различни източници на дългове на местните управления: а) местни или международни заеми посредством местните банкови системи – в тези случаи местните управления гарантират за заемащите средства тамошни държавни предприятия; б) неплатени заплати на държавни служители и работници в държавни предприятия; в) неплатени социални средства и помощи и г) всички видове платими суми за строителство. В Китай повече от 70 процента от регионалните управления и над 90 процента от градските управи имат големи дългове; общият дълг на градските и селските управи е над 600 милиарда юана (74 милиарда долара).

600 милиарда юана (74 милиарда долара) е само средна стойност на различни калкулации на общия дълг на градските и селски управи; този дълг може да се оцени във високата точка на преценката, на 1 трилион юана (123 милиарда долара). Това означава, че дългът на селските управи е близо 10 процента от китайския БВП и от 30 до 50 процента от неговия общ национален фискален доход, което надвишава дългосрочния национален дълг за строителство. [10]

Следва продължение

Уу Фан е редактор на China Affairs, председател на Борда на Алианс за демократичен Китай (Alliance for a Democratic China).

Индекс (на китайски език)

1. Хъ Чинлиан. 2005. “Истината скрита зад китайския просперитет” China Affairs, 23 февруари.

2. Анонимен. 2002. “Зад бързо растящия БВП на Китай ”. China Affairs, 21 декември.

3. Юъ Джяньон и Чън Ман. 2003. “Защо Китай прави всичко възможно да привлече чужд капитал?” Modern China Studies The Pitfall of China’s Modernization, глава 5. Сънивейл, Калифорния: Broad Press Inc.

5. Тайният Китай (редакционен). 2005. “Китайските медии докладват, че половината от чуждите компании напускат Китай”. Уебсайт Secret China (kanzhongguo.com), 3 януари.

6. Хъ Чинлиан, 2005. “Истината скрита зад китайския просперитет” China Affairs, 23 февруари.

7. Джан Бансон. 2003. “В името на чуждите инвестиции в Китай се вливат обратно огромни количества изпрани зад граница пари от корупция” China Affairs, 17 юни.

8. Джоу Янг. 2005. “Страховито намерение: чуждите инвестиции правят скрити планове да контролират цените на стоките в Китай” China Affairs Epoch Times, 10 януари.

10. Хан Шан. 2005. “Дълговете на местните китайски управления Debts—отвсякъде идват сигнали за опасност”. China Affairs, 9 юли.

Уу Фан специално за Epoch Times

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!